Спорът за Цион. Истинската история на ционизма – ХХ век

Спорът за Цион. Истинската история на ционизма – ХХ век от Дъглас Рийд
Историята на самата книга – необичайните обстоятелства, при които беше писана, и как ръкописът, след като остана скрит за повече от 20 години, излезе на бял свят и най-накрая допуснат за публикуване, е част от историята на нашия век, която хвърли някаква светлина върху борбата, за която масите нищо не знаеха: тази борба, която се води безмилостно и непрестанно в полето на човешкия ум и сърца.

Необходим бе някакъв необичаен източник за духовна мощ и мотивация, който да доведе до завършека на такава голяма книга, която за да бъде написана изискваше толкова много усърдно проучване и кръстосани проверки, при това както изглежда с малък или почти без никакъв шанс да бъде публикувана приживе на автора. Въпреки, че има кореспонденция, която показва, че за кратко време, все пак, заглавието е било дискутирано с един издател, ръкописът никога не беше предаден за издаване. В продължение на 22 години остана прибран в три опаковани папки на скрито в гардероба на Рийд, в дома му в Дарбън, Южна Африка.

Иначе, Спорът за Цион може да се остави като книга да говори сама за себе си, в действителност, това е един труд на ревизионирана история и религиозно изложение на най-важното послание, което се открива едва ли не във всяка страница, отнасящо се с разбиране и съчувствие към хората, в същото време строго критично към прекомерните и опасни амбиции на техните водачи.

Всичко, което се случваше след като Рийд написа онези последни изречения през 1956, продължаваше да потвърждава точността на интерпретацията му на повече от 2000 годишната размирна история.
Близкият Изток е останал една област на интензивна политическа активност и на максимална фалшификация на новините и подтискане на истинските дебати, малцина имаха някакво познание за ролята на Талмудическия ционизъм и комунизъм, което е имало шанс да разреши поредица от проблеми с преобладаващо значение, като т.нар. шест дневна война през 1967 и масивна-та израелска инвазия в Ливан през 1982 год.
Онези, които са чели „Спорът за Цион“ няма да се изненадат и разберат, че имаше ясни знаци за конспирация между СССР и Израел в превързаната атака на Израел в Египет, и то беше само защото полковник Насър е бил предупреден от шефовете на Кремъл, че Израел ще нападне египетско-сирий-ския съюз, с който той премести почти всички негови въоръжени сили към северната граница на страната, където те станаха лесна плячка на израелската многократно превъзхождаща в количество армия.
Все едно нищо не се бе променило когато през 1982 год. Израел започна
масивна и най-безпощадна атака на Южен Ливан, привидно с цел „изкореняване на палестинската освободителна организация“，но в действителност в подкрепа на една експанзионистична политика, която всъщност еврейските водачи винаги са признавали за нормална.
Както и да е, но по това време, проционистката митология, създадена от западните политици и медии, в които Израел беше винаги представен като мъничка и добродетелна страна, постоянно нуждаеща се от помощ и защита, очевидно беше започнала да губи доста от своята правдоподобност, така че малко бяха изненаданите, когато Британският институт за стратегическите проучвания обяви, че сега Израел може да бъде считан за четвърта в света военна сила, след САЩ, СССР и Китайската Народна Република — със значителна преднина пред нации като Британия и Франция.
Значително по задълбочена беше реакцията сред обикновените евреи, едновременно и в Израел, и зад границата, за очевидната триумфална инвазия на ционистката армия в Ливан. Докато западните политици и медии останаха боязливо умерени в коментарите си, дори и след новините за клането на приблизително 1500 мъже, жени и деца в два бейрутски бежански лагера, 350 000 от жителите на Тел Авив организираха обществена демонстрация срещу израелското правителство. Имаше репортажи в еврейската преса, и то така, че спорът за ливанската война разлюля Израелското обществено мнение и засегна много кръгове.
Изглежда Дъглас Рийд също така е имал някакво предчувствие, защото сред последните думи в неговата книга са тези: „Вярвам, че евреите в света, едновременно започват да виждат грешката на революционния ционизъм, близнака на другото разрушително движение в лицето на комунизма, и когато този век приключи, най-накрая ще решат да потърсят причината за това пред цялото човечество.

От книгата ще разберете:
каква е истинската история на Израел и Палестина;
чии марионетки са американските президенти;
кой спечели Втората световна война;
кой управляваше социализма;
кой стои зад световното правителство.