Библиотека Национален страж, фототипно издание, 1937 г. Черно-бели снимки. Първата точка от декларацията е, че масонстмвото не било тайна организация. Каква безочлива заблуда на профанното българско общество.
В книгата се поставя началото на публикуването на всякакви възможни документи касаещи истинския произход, история и настояще на масонското движение. Само чрез пълна откритост може да се постави край на сенчестото представяне на това явление и в наши дни. Бе издадена днес в България една книжка Обръщение до родолюбивите масони. Не е ли време за титлата българин над всичко. В миналото може да остане и написаното долу, което е цитирано от фототипното издание:
„Първата точка от декларацията е, че масонството не било тайна организация. Каква безочлива заблуда на профанното българско общество. А каква е една организация, която: Представя формален устав за своите вътрешни разпоредби, а в тайните си храмове и клубове се ръководи от свои катехизиси и наръчници.
В която достъпа на профан и на какъвто и да е държавен и обществен контрол е изключен. Която издава редовно тайни списания и бюлетини, които въпреки законите в страната не се депозират дори в народната библиотека и дирекцията на полицията. В която членовете дават страшни клетви, че ще пазят тайната на ордена и че за тях не важи никаква дадена друга клетва. Която има тайни знаци, ръкувания, униформи, свещени думи и пароли и пр. и пр.
Нима може да се допуска такава гавра с неосведомеността на българското общество и да се заблуждава с такава възмутителна невярност.“
От книгата











